човека четат тази публикация в момента
В края на XIV век Османската империя разширява териториите си в Мала Азия и на Балканите. Въпреки временното спиране на възхода след поражението при Анкара, империята бързо възстановява силите си. До средата на XV век Византийската империя е свита до Константинопол и няколко малки владения, разчитащи на дипломатически споразумения с османците.
Султан Мехмед II, който започва управлението си през 1451 година, набелязва завземането на Константинопол като основна цел. За да укрепи позициите си, той сключва тригодишен мирен договор с Унгария и затвърдява контрол над Смедеревското деспотство.
На 5 април 1453 г. османските войски започват обсадата на града, разположени на две и половина мили от стените. Император Константин XI Палеолог събира около 7 500 защитници, но мнозинството са чужденци, които не са мотивирани да се сражават.
На 7 април османските сили се приближават до стените и разполагат войските си по цялата дължина на крепостта. Султанът разполага еничарите си в централната част, а анадолските и румелийските войски заемат левия и десния фланг. На 12 април османският флот достига до Константинопол.
Обстрелът на крепостните стени започва, докато османските войски планират следващите си действия. На 20 април генуезки и византийски кораби нанасят удар на османския флот, отстранявайки неговия командващ.
Султанът решава да прехвърли част от силите си към Златния рог и на 22 април премества галери по суша. Въпреки слуховете за венециански подкрепления, на 28 май подготовката за щурм е в ход, а нападението започва три часа преди изгрев на 29 май. На 30 май 1453 г. Мехмед II влиза в Константинопол.
Снимка: fakti.bg
