Николай Кънчев, известен български поет и преводач, написа през 1989 г., че културата е „чудото, чрез което човешкият вид извисява и продължава своето съществуване“. Въпреки това, три десетилетия по-късно, ситуацията в България е плачевна. Културният сектор е пренебрегван, а бюджетът за култура е изключително нисък, поставяйки страната на последно място в Европа по инвестиции в изкуства.
Управлението на ГЕРБ доведе до поредица от реформи, които разрушиха десетилетия традиции. Закритията на театри, библиотеки и музеи, както и намаляване на финансирането, предизвикаха значителни проблеми за творците и културните институции. Примерите за това са многобройни, като затварянето на филхармонии в Пловдив и Варна.
В същото време, други държави, дори в Азия, инвестират в културата и изграждат нови оперни театри и симфонични оркестри. България обаче остава назад, със съществуващи сгради, които се рушат и недофинансирани институции.
Заплатите на артистите и музикантите са крайно ниски и не могат да се сравняват с тези на колегите им от Румъния и Сърбия. Въпреки богатото културно наследство, българските творци получават мизерни компенсации.
Критиката към културната политика на властите е нарастваща. Специалисти в Министерството на културата са на изчезване, а контролът е минимален. Няма реална отчетност за средствата, отпускани за проекти. През последните години липсваше и политическа воля за подобряване на ситуацията.
Кризата в българската култура е дълбока и продължава да се задълбочава, което поставя под въпрос бъдещето на изкуствата в страната.
Снимка: fakti.bg