човека четат тази публикация в момента
Днес се отбелязват 40 години от смъртта на Леа Иванова, българската джаз и шлагерна певица, известна със своето уникално присъствие на естрадната сцена.
Родена на 13 август 1923 г. в Дупница като Лилия Иванова, тя избира псевдонима Леа, който става символ на българския джаз. След трагичния атентат в църквата „Света Неделя“, семейството ѝ се мести в Цариград, където учи в Робърт колеж и пее в хора на Българската екзархия. Там проявява талант, който я предопределя за голямата сцена.
Леа пристига в София през 40-те години с мечти за живопис, но музиката я привлича. Започва кариерата си в джаз формации като „Славянска беседа“ и „Джаз Овчаров“, ставайки една от първите значими джаз певици в България.
През 1949 г. Леа и нейният оркестър получават покана за турне в САЩ, но вместо успех, тя е арестувана заради „упадъчна западна музика“ и изпратена в лагер. Въпреки трудностите, тя успява да възобнови кариерата си и да изгради международно признание.
През 50-те години се събира с композитора Еди Казасян, с когото споделя и любов, и сцена. Двамата стават едно от най-известните артистични семейства в България.
Леа изнася концерти в Европа, САЩ, Канада и Близкия изток, а в Белград пее с Quincy Jones, който я нарича „атомната бомба на Балканите“.
Въпреки успеха, животът ѝ е белязан от трудности, включително тежък инсулт в началото на 80-те години, който променя гласа ѝ. След лечение във Франция, тя се завръща на сцената с нов стил.
Леа Иванова почива на 28 май 1986 г. в София след битка с рак. Интересът към нейната личност продължава и днес, като през 2016 г. животът ѝ вдъхновява филма „Пеещите обувки“. Тя остава символ на свободния дух в българската музика.
Снимка: fakti.bg
