човека четат тази публикация в момента
На 11 май 1897 г., край село Радилово, е убит Алеко Константинов, известен като Щастливеца. Въпреки че целта на покушението е неговият приятел и колега Михаил Такев, адвокат и политик, Такев остава невредим.
Двамата се срещат случайно в Пловдив на 8 май, където Константинов по това време работи като адвокат. Такев кани Щастливеца да отпразнуват заедно празника на светите братя Кирил и Методий в родния му град Пещера.
На 11 май, след посещение в Пещера, те спират за кратка почивка в Радилово. Минути след като напускат селото, стават жертва на организирана засада.
Разследването разкрива, че кметът на Радилово, Петър Минков, е подбудителят на нападението. Причината за неговото действие е стара вражда между жителите на Пещера и Радилово заради спорна земя. Минков, който е политически противник на Такев, решава да се възползва от ситуацията.
Съдебният процес срещу извършителите трае само пет дни, от 3 до 7 ноември 1897 г. Физическите убийци, Милош Топалов и Петър Салепов, заедно с кмета Минков, получават смъртни присъди. Поради непълнолетност, Салепов получава 15 години затвор. На 13 април 1898 г. Минков и Топалов са обесени в Пазарджик.
Алеко Константинов е автор на редица известни произведения, включително „До Чикаго и назад“ и фейлетоните „Бай Ганьо“.
Снимка: fakti.bg
