На 11 май 1851 г. в Пловдив българският писател и езиковед Найден Геров организира първия официален празник в чест на светите братя Кирил и Методий. Тържеството се провежда в епархийското училище, наречено на имената на създателите на глаголицата.
Изборът на дата съвпада с общия църковен празник на светците. Първите спомени за този празник в Възраждането могат да бъдат намерени в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Пловдивското училище, известно като Първа мъжка гимназия, е първото в света, носещо имената на братята.
Историята на наименованието на училището е интересна. Геров споделя, че след разговор с д-р Стоян Чомаков, те решават да нарекат учебното заведение „Св. Кирил и Методий“ и поръчват икона на светиите. Празникът, който училището въвежда, остава традиция и за в бъдеще.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага 11 май да бъде обявен за празник на българските ученици. Празникът е тържествено отбелязан в църквата „Св. Стефан“ в Цариград през 1857 г. и в Пловдив през 1858 г.
Първоначално българите не са се присъединявали масово към честванията, но с времето интересът нараства, особено след построяването на българската църква в Пловдив през 1860 г. С времето празникът започва да се отбелязва и в други градове.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., официалното честване на празника преминава на 24 май. През 1968 г. Българската православна църква утвърдва 11 май за литургичен празник на Кирил и Методий, докато светското честване остава на 24 май, което е обявено за официален празник на Народна република България през 1990 г.
Снимка: fakti.bg