Учените отдавна изследват връзката между надморската височина и здравословното състояние. Ново проучване разкрива, че хората, живеещи на високи места, където кислородът е по-малко, имат по-нисък риск от развитие на захарен диабет. Изследвания в райони като Андите и Хималаите показват значително по-ниска честота на заболяването в сравнение с тези, които живеят на морското равнище, дори при сходен начин на живот.
Досега причината за този феномен оставяше много въпроси. Последно изследване, публикувано в списанието Cell Metabolism, идентифицира червените кръвни клетки като ключов фактор. Обикновено те служат за транспорт на кислород, но при условия на хипоксия те променят своята роля и започват активно да регулират нивата на кръвната захар.
При ниски нива на кислород, червените кръвни клетки увеличават способността си да усвояват глюкоза от кръвта, действувайки като буфер за излишната захар. Изследвания с животински модели показват, че след хранене, нивата на кръвната захар спадат значително по-бързо.
Допълнителни биохимични анализи установяват, че усвоената глюкоза спомага за синтеза на молекули, които оптимизират доставката на кислород до тъканите. Това може да обясни по-ниските нива на диабет при хора на височина.
В изследването е тествано и съединение, наречено HypoxyStat, което имитира хипоксията. То показва обещаващи резултати в понижаването на кръвната захар при лабораторни модели на диабет. Въпреки положителните находки, експерти предупреждават, че необходимостта от клинични изпитания остава. Продължителната хипоксия може да има негативни ефекти върху здравето.
Откритията предлагат нова перспектива за метаболитната регулация и подчертават потенциала на червените кръвни клетки като терапевтична цел в контекста на нарастващия глобален проблем с диабета.
Снимка: fakti.bg