човека четат тази публикация в момента
На 13 май 1930 година, Фритьоф Нансен, виден норвежки учен и хуманитарист, напусна този свят. Неговата дейност през 1922 г. помогна на хиляди български бежанци от Западна Тракия да се завърнат в България след Гръцко-турската война. Нансен оказа подкрепа и на много арменци и белогвардейци, които бяха на път да станат жертва на репресии.
Като върховен комисар за бежанците на Обществото на народите, той създаде Нансеновия паспорт, който позволи на хора без паспорти да преминават през границите. Тази иновация спаси много животи в началото на 20-ти век. През същата година, Нансен бе удостоен с Нобелова награда за мир за усилията си в хуманитарната сфера.
Роден на 30 октомври 1861 г. в близост до Осло, Нансен завършва зоология и започва кариерата си с експедиции в Гренландия. Той пътува до Арктика и Антарктика, а през 1893 г. предприема тридневно арктическо пътуване на борда на „Фрам“ с цел достигане на Северния полюс.
Неговите интелектуални постижения включват докторска дисертация на 26-годишна възраст. През 1920 г., след края на Първата световна война, той става председател на Норвежката делегация в Обществото на народите и ръководи репатрирането на 450 000 военнопленници. Нансен не само постига успехи, но и се сблъсква с разочарования, изразявайки недоволство от човешкото безразличие.
През 1954 г. в негова чест Върховният комисариат за бежанците към ООН учредява наградата „Нансен“. През 2000 г. народът на Норвегия го обявява за „Норвежец на хилядолетието“.
Снимка: fakti.bg
