човека четат тази публикация в момента
Руският президент Владимир Путин издаде указ за започване на полугодишния есенен цикъл на наборна военна служба на 1 октомври. Набират се 135 000 руски граждани между 1 октомври и 31 декември за 12 месеца задължителна военна служба извън зоната на активните бойни действия в Украйна. Русия провежда два цикъла на наборна служба – през пролетта и есента всяка година.
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
Есенните цикли по принцип са назначавали по-малко руснаци от тези през пролетта, но броят на наборниците нараства през последните години. Заместник-началникът на Главното организационно-мобилизационно управление на руския Генерален щаб, вицеадмирал Владимир Цимлянски, подчерта на 22 септември, че предстоящият цикъл не е свързан с войната в Украйна.
Цимлянски заяви, че наборниците ще служат само на руска територия и няма да изпълняват задачи, свързани с войната. Руското военно командване ще започне да изпраща наборници в сборни пунктове на 15 октомври и една трета от наборниците ще получат специализирано обучение в учебни части и във военни бази.
Руският закон забранява разполагането на наборници за бойни действия и руските сили обикновено разчитат на наборници за гранична сигурност, включително в Брянска, Белгородска и Курска област.
Участието на наборни граничари в бойни действия по време на украинското нахлуване в Курска област предизвика особено недоволство в руското общество.
Русия намалява разходите за отбрана и сигурност през 2026 г. с около 200 милиарда рубли (2,4 милиарда долара) в сравнение с 2025 г., въпреки продължаващите икономически трудности. Руският министър на финансите Антон Силуанов заяви на 18 септември, например, че руските власти очакват делът на приходите на Русия от продажби на петрол и газ, финансиращи руския федерален бюджет, да бъде около 20 до 22 процента през 2026 г., което Силуанов отбеляза, че е намаление от около 50 процента преди това.
Кремъл наскоро обяви увеличение на данъка върху добавената стойност, специално за финансиране на отбраната и сигурността, което според руското Министерство на финансите ще генерира около 14,2 милиарда долара допълнителни приходи през 2026 г.
Руското правителство планира да увеличи финансирането за телевизионна пропаганда – в съответствие със засилените ограничения върху социалните медии и достъпа до интернет. Руският опозиционен вестник "Верстка" съобщи на 29 септември, че руското правителство планира да похарчи 106,4 милиарда рубли (1,28 милиарда долара) за държавни телевизионни канали през 2026 г. – значително увеличение спрямо предварително планираните 69,1 милиарда рубли (832 милиона долара) през 2025 г.
Специалният пратеник на САЩ за Украйна, генерал Кийт Келог, призна, че Украйна има разрешение от САЩ да извършва удари с голям обсег срещу руска територия. Келог отговори в интервю на 29 септември за Fox News на въпрос дали президентът на САЩ Доналд Тръмп е разрешил удари с голям обсег срещу руска територия.
Украинският президент Володимир Зеленски е поискал американски ракети "Томахоук" за наземно нападение (TLAM).
Кремълски служители се опитват превантивно да възпрат Съединените щати от предоставянето на ракети "Томахоук" на Украйна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков постави под въпрос на 29 септември дали украински или американски сили ще изстрелят ракетите "Томахоук" срещу Русия и постави под въпрос кой ще извършва насочването на украинските удари.
Песков заяви, че Кремъл трябва да определи кои сили ще участват в процеса, преди да може да определи своя отговор. Песков се опита да омаловажи ефекта, който украинските удари с "Томахоук" биха могли да окажат върху украинските военни усилия, твърдейки, че ракетите "Томахоук" няма да променят динамиката на бойното поле.
Проевропейската Партия на действието и солидарността (ПАС) спечели парламентарно мнозинство на изборите на 28 септември в Молдова, докато свързани с Кремъл молдовски политици и руски официални лица се готвят да обжалват резултатите и да призоват за протести през следващите дни. ПАС спечели 50,2% от гласовете, осигурявайки си 55 от 101 места в молдовския парламент.
Игор Додон, свързан с Кремъл бивш молдовски президент, призова молдовците да проведат мирни протести пред сградата на парламента в Кишинев следобед на 29 септември.
Протестите на 29 септември бяха ограничени и спокойни, с около 300 присъстващи и продължиха само около 30 минути.
Додон заяви на 29 септември, че лидерите на Патриотичния блок, който спечели 24,17% и 26 места, не признават резултатите и ще обжалват.
Свързаният с Кремъл молдовски политик Илан Шор заяви по руския държавен телевизионен канал "Россия 24", че неговият избирателен блок "Победа", на който молдовските власти забраниха да участва в изборите, също не признава резултатите и планира да обжалва.
Шор заяви, че блокът "Победа" ще обсъди плана си с колеги през "следващия ден-два" и след това ще призове за протести.
Свързани с Кремъл молдовски и руски официални лица твърдят за изборни измами и процедурни нарушения, за да създадат условия за обжалване на резултатите и да призоват за протести. Шор твърди, че изборите са били "очевидно манипулирани" и че молдовските власти са сплашили десет до двадесет процента от избирателите, за да им попречат да гласуват.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 29 септември, че "някои политически сили" в Молдова декларират несъгласието си с резултатите от изборите и обсъждат евентуални нарушения на изборите.
Песков заяви, че Русия може да "потвърди", че молдовските власти са "отказали" на стотици хиляди молдовци, живеещи в Русия, възможността да гласуват.
ISW продължава да оценява, че Кремъл е създавал условия за евентуално насилствени протести с цел отстраняване на молдовския президент Мая Санду от власт след изборите.
Източник – fakti.bg
