човека четат тази публикация в момента
Три месеца след началото на конфликта в Иран, общественото настроение остава потиснато. Надеждите за смяна на властта постепенно изчезват, а натискът върху гражданите се увеличава. Икономическата криза задълбочава съществуващите проблеми.
По време на ежедневно събитие в Техеран, участник в многолюдната демонстрация заявява: „Няма да предадем урана си!“. Спорният въпрос за иранските ядрени запаси е станал символ на национална гордост.
Макар и малцинство, поддръжниците на режима доминират в публичното пространство. Критици на правителството се чувстват все по-изолирани и отчаяни. Бившата медицинска сестра Мармар споделя: „На никого по света не му пука за нашите проблеми. Затова се затворих у дома.“
Други, като шивача Мехди, разказват как животът им се е променил. „Не мога да работя, защото почти никой не търси шивач“, казва той. Икономическата несигурност е тежка и за фризьора Али, който се оплаква от липсата на клиенти.
Цените на основните услуги остават стабилни, което може да е опит на властите да успокоят общественото недоволство. Въпреки това, страхът от репресии прави протестите рядкост, а ежедневно се съобщава за екзекуции.
Търговецът Реза коментира: „Няма нито война, нито мир. Не знаем какво ще бъде утре.“ Надеждите за смяна на режима са заменени с желание за по-нормален живот, но дори и това изглежда недостижимо. Все пак, президентът Масуд Пезешкиан обяви отмяна на блокадата на интернет, което е важна стъпка за много граждани.
Снимка: fakti.bg
