Германското разузнаване описва Владимир Путин като „циничен офицер от КГБ с дълбоко националистическо мислене“. Въпреки наличието на многобройни предупредителни сигнали, Берлин не е обърнал внимание на агресивната политика на Русия, особено преди началото на войната в Украйна.
Документи от германските разузнавателни служби и анализи на експерти показват, че Германия е имала достатъчно основания да не се доверява на Путин. Въпреки това, политиците в страната продължават да увеличават зависимостта на икономиката си от Русия.
Книгата на журналистите Катя Глогер и Георг Масколо, озаглавена „Провалът: едно разследване за германската политика спрямо Русия“, разглежда как Германия е трябвало да промени своята стратегия към Москва.
Глогер, която е била кореспондентка в Москва, споделя, че в началото Путин не е заемал значителна роля на политическата сцена. Той е искал да изглежда като новак, желаещ да учи от Запада, но в действителност е остава верен на своята КГБ идентичност.
Масколо допълва, че в германското външно министерство е имало различия в мненията относно Путин. Някои вярвали, че с него може да се работи, докато другите, особено от спецслужбите, предупреждавали за опасността от неговото минало.
В книгата се цитират оценки на контраразузнаването, подчертаващи, че предупредителните сигнали са били игнорирани. Пример за това е речта на Путин в Бундестага през 2001 година, която е била възприета положително, но зад която стояли манипулативни послания.
Глогер подчертава, че политиката на Путин е оставила кървави следи, а Германия е трябвало да осъзнае заплахите много по-рано. Тя критикува дългосрочната зависимост на Германия от руските енергийни доставки, която е достигнала почти 60 процента преди войната, и отбелязва, че съкращаването на тази зависимост е струвало на страната десетки милиарди евро.
Снимка: fakti.bg