Нарастващите трудности в европейската външна политика подтикват експерти и дипломати да настояват за преосмисляне на подхода на Европейския съюз. Според анализ на Politico, проблемите, от свързването на финансова помощ за Украйна до реакцията на войната в Иран, разкриват дълбоки системни недостатъци.
Недостатъчната способност на ЕС да взема единни решения, като например блокирания заем от 90 милиарда евро за Киев и санкциите срещу радикални заселници в Западния бряг, подчертава парализата на блока. Дипломати предупреждават, че в условия на нарастващо геополитическо напрежение, ЕС рискува да остане изолиран.
Група страни, начело с Германия и Швеция, призовава за премахване на правото на вето, което позволява на отделни държави да блокират решения. Германският министър на външните работи Йохан Вадефул подчерта, че е необходимо да се откаже от принципа на единодушието, за да се повиши ефективността на външнополитическите действия на ЕС.
Шведският премиер Улф Кристерсон също потвърди, че дебатите относно квалифицираното мнозинство ще се възобновят. Тревоги в други столици на Европа обаче нарастват, особено след забавянията от Унгария, които поставят под въпрос външната политика на блока.
Докато някои държави защитават правото на вето, други, като Франция и Белгия, се опасяват от загуба на влияние. Въпреки различията, общата оценка е, че настоящата система не е работеща. Високопоставени служители на ЕС отбелязват, че много от решенията, включително санкции, са блокирани от индивидуални интереси.
Дискусиите относно нуждата от структурни реформи в институциите на ЕС и подхода към външната политика продължават, като много експерти настояват за необходимостта от политическа воля за промяна.
Снимка: fakti.bg