човека четат тази публикация в момента
На 5 март 1940 г. Съветското политбюро на КПСС приема решение за екзекуция на 25 000 души от полската интелигенция, включително 17 500 военнопленници. Заповедта произтича от секретна докладна записка на Лаврентий Берия, шеф на НКВД, от 2 март, в която той определя полските военнопленници и затворници като врагове на съветската власт. Берия предлага разстрел на 14 700 военнопленници и 11 000 затворници без предявяване на обвинение.
Записката е одобрена от висши съветски ръководители, включително Йосиф Сталин. Въз основа на нея Политбюро издава секретно решение, което упълномощава изпълнението на плана. Масовите гробове на Катин са открити случайно през февруари 1943 г. от местни жители, които посочват местоположението им на германските власти.
На 13 април същата година, радио „Берлин“ информира за престъплението, а на 15 април Германия кани Международния червен кръст да направи проучване, но без отговор от СССР. Германците формират комисия, която документира находките. До юни 1943 г. са идентифицирани 2 730 тела, а анализи потвърдили времето на убийствата.
Москва реагира на обвиненията с твърдения, че отговорността за клането е на „немските нашественици“. Специална комисия, ръководена от академик Николай Бурденко, е създадена през 1944 г. за разследване на обстоятелствата около разстрела, като обвинява фашистите.
През 1969 г. в Беларус е издигнат паметник, който прикрива истината за Катин. През 1990 г. Михаил Горбачов признава вината на НКВД, а през 2010 г. руският президент Медведев потвърдва, че заповедта за разстрелите е била дадена от Сталин.
Снимка: fakti.bg
