На 25 май 1961 г. президентът Джон Кенеди представя програмата ‘Аполо’ в обръщение към Конгреса на САЩ. Той подчертава необходимостта от постигане на целта – кацане на човек на Луната, преди края на десетилетието.
Кенеди заявява: ‘Нито един космически проект няма да бъде толкова впечатляващ или важен за изследването на космоса, а също така и толкова труден и скъп за изпълнение.’ След получаване на подкрепа от Конгреса и одобрение на бюджета, програмата става реалност.
На 12 септември 1962 г. в реч пред университета ‘Райс’ Кенеди подчертава, че ‘избираме да отидем на Луната не защото е лесно, а защото е трудно.’
Идеята за ‘Аполо’ се заражда в края на 50-те години, като продължение на програмата ‘Меркюри’, замислена по време на администрацията на Дуайт Айзенхауер. Докато ‘Меркюри’ може да поддържа само един астронавт, ‘Аполо’ е проектиран да изведе трима на окололунна орбита и да осъществи кацане на Луната.
След избора на Кенеди през 1960 г., той набляга на необходимостта от американско превъзходство в космическите изследвания. След полета на Юрий Гагарин през април 1961 г., страхът от технологично изоставане нараства, а много конгресмени обещават подкрепа за лунната програма.
Кенеди изпраща меморандум на вицепрезидента Линдън Джонсън, в който настоява за преглед на космическите усилия на САЩ. Джонсън отговаря, че пилотираното кацане на Луната е предизвикателство, но вероятно ще бъде осъществено преди СССР.
Снимка: fakti.bg