Убийството на Юлий Цезар през 44 г. пр.н.е. остава един от най-забележителните моменти в историята на Римската република. Марк Юний Брут, един от основните заговорници, е ключова фигура в този драматичен епизод, пише RBC Life.
Според „Британика“, заговорът е включвал около 60 души, които на 15 март намушкали Цезар 23 пъти, вярвайки, че така защитават свободата и демокрацията. Въпреки намеренията си, заговорниците осигурили на Цезар посмъртна слава и допринесли за упадъка на републиката.
Наблюдавайки ситуацията, Брут се готвел да обяви възстановяването на Римската република, но смъртта на Цезар предизвикала възмущение, а не благодарност. Вместо стабилизация, Рим бил въвлечен в нова гражданска война, между привържениците на Цезар и неговите убийци.
След смъртта на Цезар, Марк Антоний и племенникът му Октавиан, определен за наследник, се обединили срещу Брут и Гай Касий Лонгин. През 42 г. пр.н.е. те победили заговорниците в битката при Филипи, а Брут и Касий се самоубили.
Октавиан, впоследствие станал известен като Август, успял да консолидира властта си и да положи основите на Римската империя. През 27 г. пр.н.е. той получил титлата „Август“, с което завършил делото на Цезар.
Роден в семейството на плебей и патрицианка, Брут бил свързан с Цезар чрез любовна афера. Макар да се смята, че Брут е могъл да бъде биологично дете на Цезар, историческите доказателства не го потвърдиха.
Брут, дълго време съюзник на Цезар, по-късно се присъединил към заговорниците. Неговото решение да убие Цезар било повлияно от политическите убеждения и семейната история.
Изразът „И ти ли, Бруте!“ стана известен благодарение на трагедията на Шекспир, в която Цезар изрича тези думи, видявайки Брут сред заговорниците. Тази фраза символизира предателството и разочарованието.
Снимка: fakti.bg