човека четат тази публикация в момента
На 11 май българите почитат Светите равноапостоли Кирил и Методий, признати за просветители и създатели на глаголицата. Празникът е утвърден през Възраждането и е важен елемент от българската културна традиция.
Светите братя са канонизирани заради усилията си в превода на Библията на старославянски и за разпространението на християнството сред славянските народи. През 1980 г. те са обявени за покровители на Европа от папа Йоан Павел II.
Имен ден празнуват Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи и Методий. Празникът, свързан с образованието, започва да се отбелязва активно през Възраждането, когато училищата организират тържества на 11 май.
Първите спомени за честването на Кирил и Методий датират от 1852 г., когато Неофит Рилски публикува „Христоматия славянского язика“. През 1857 г. в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград е проведена служба в чест на светиите. Вестниците от онова време информират за инициативите в Пловдив и други градове, където българите започват да празнуват в тяхна чест.
На 11 май 1858 г. в Стара Загора, под ръководството на учителя С. П. Иванов, се провежда божествена служба и слово, посветено на живота на светиите. От 1863 г. денят е утвърден като църковен празник.
След Освобождението, празникът става общоучилищен, а в края на 19-ти век се ражда идеята за химн. „Върви народе възродени“ е написан през 1892 г. от Стоян Михайловски, а музиката е създадена от Панайот Пипков през 1901 г.
Днес 11 май остава църковен празник, докато 24 май се утвърдил като ден на българската просвета и култура.
Снимка: fakti.bg
