На 4 юни 1798 г. светът губи един от най-необикновените представители на Просвещението – Джакомо Казанова. Днес неговото име е свързано с образа на безразсъден женкар, но реалността е далеч по-комплексна и интригуваща.
Казанова, завършил право в Падуа на едва 17 години, е не само писател, но и преводач на класическите произведения. Неговият петтомен роман „Икосамерон“, публикуван през 1788 г., предшествал идеи, които по-късно ще бъдат разгърнати от Жул Верн.
През 1757 г. след бягство от Венеция, Казанова се установява в Париж, където бързо печели доверието на крал Луи XV. Той организира първата френска държавна лотария, която му носи внезапно богатство, но бързо го пропилява на хазарт.
Казанова притежавал и мрачно чувство за хумор; един от инцидентите с местен търговец завършва с шокираща отмъстителност, която му донесла проблеми с правосъдието. Освен това, той вярвал в силата на суеверията и манипулирал заможни дами с обещания за мистични трансформации.
В мемоарите си „История на моя живот“, Казанова разкрива, че е имал рекорден брой интимни отношения – 14 за една нощ с една жена. Въпреки репутацията си, той е уважавал желанията на партньорките си и е подкрепял финансово много от тях след раздялата.
Последните години от живота си той прекарва в изолация в Чехия, като библиотекар, далеч от величието на миналото. Умира на 73 години от инфекция, оставяйки след себе си една забележителна, но и трагична история.
Снимка: fakti.bg