На 5 юни 1947 г. в Харвардския университет, държавният секретар на САЩ Джордж Маршал представя историческа реч, в която обявява Програмата за възстановяване на Европа, известна като „Планът Маршал“. Целта на инициативата е да предостави икономическа помощ на опустошената след Втората световна война Европа.
Основните акценти на плана включват икономическото възстановяване на разрушените инфраструктури, градове и индустрии. САЩ целят също да ограничат влиянието на СССР и да предотвратят политическото укрепване на комунистическите партии в Западна Европа, като подобрят жизнения стандарт на населението. Допълнително, планът предвижда насърчаване на свободната търговия и модернизация на индустриалния сектор по американски модел.
Официалното стартиране на програмата е през април 1948 г. и продължава четири години, с бюджет от около 13,3 милиарда долара (еквивалент на над 150 милиарда днешни долара). Помощта е предоставяна основно под формата на безвъзмездни средства за суровини, храни и машини, а не като заеми. Основни бенефициенти са Великобритания, Франция и Западна Германия.
САЩ предлагат помощ на всички европейски страни, включително на СССР и източноевропейските държави. Въпреки първоначалния интерес на Чехословакия и Полша, Йосиф Сталин определя плана като „икономически империализъм“, принуждавайки страните да се откажат от участие. В отговор, през 1949 г. Кремъл създава СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ).
Планът Маршал успява да възстанови икономиките на Западна Европа с впечатляващи темпове. За разпределението на средствата е основана Организацията за европейско икономическо сътрудничество, която допринася за бъдещата европейска интеграция. Отказът на СССР от този проект води до окончателното разделение на континента и утвърдяване на „Желязната завеса“.
През 1953 г. Джордж Маршал е удостоен с Нобелова награда за мир за приноса си в стабилизирането на света.
Снимка: fakti.bg