На 5 май 1891 г. в Ню Йорк се извършва откритие, което ще остане в историята на културата – откритие на концертната зала „Карнеги Хол“. Главната звезда на вечерта е руският композитор Пьотър Илич Чайковски, който дирижира своето произведение „Marche Solennelle“.
В дневника си Чайковски описва как залата е била претъпкана с публика, а той е бил посрещнат с бурни аплодисменти. Въпреки възторга, композиторът споделя и своите притеснения относно безопасността на водата за пиене в Съединените щати.
Чайковски е получил около 5000 долара за участието си в петдневния фестивал, сума, равняваща се на почти годишната заплата на диригент по онова време. Откритията започват с химна „Old Hundreth“ и освещаваща реч от епископ Хенри Кодмън Потър.
В концерта участват Нюйоркското симфонично общество и Ораторното общество под диригентството на Уолтър Дамрош. Програмата включва изпълнения на химна „America“, увертюрата „Leonore No. 3“ на Бетовен и „Te Deum“ на Берлиоз.
Първоначално залата е носила името „Music Hall founded by Andrew Carnegie“, но е преименувана на „Карнеги Хол“ през 1893 г. по настояване на управителния съвет в чест на филантропа Андрю Карнеги.
Билетите за обикновените места са стрували между 1 и 2 долара, което е правело събитието достъпно за много хора. Ложите, от друга страна, са били разпродадени на търг на представители на елита, включително Рокфелер и Уитни.
Конструкцията на залата, проектирана от Уилям Бърнет Тътхил, е известна със своята изключителна акустика и е изградена от масивна тухла и зидария, тъй като стоманените конструкции все още не са били широко разпространени.
Снимка: fakti.bg