човека четат тази публикация в момента
На 4 май 1715 г. в Париж приключва петгодишният монопол на търговеца Жан Мариус, който позволява масовото производство на сгъваемия чадър. Това изобретение, наречено ‘джобен чадър’ (parapluie brisé), е представено около 1705-1710 г. и получава патент от крал Луи XIV на 1 януари 1710 г.
Първоначалният модел на чадъра е сгъваем на три части, оборудван с метални ребра и панти, свързани с централния прът. Въпреки че е иновация за времето си, ранните версии тежат около 5 килограма, тъй като са изработени от дърво и баленови кости. По-късно Мариус успява да намали теглото до под 1 килограм. Куполът е направен от зелена коприна или восъчно платно, а дръжките често са изработени от дъб.
Първоначално чадърът е използван предимно от жени като слънцезащитен аксесоар. Само след 1750 г. в Англия мъжете започват редовно да го използват за защита от дъжд, като популяризирането му е дело на Джонас Хануей.
Преди появата на сгъваемия чадър, тези аксесоари са били обемисти и тежки, изискващи ‘носач на чадър’ (palace umbrella-bearer). Изобретението на Мариус прави чадъра практичен за индивидуално ползване и го утвърдява като символ на модерния градски живот в Париж.
Днес оригинални екземпляри от създадената от Мариус система са съхранени в музеи, включително Пале Галиера в Париж и Музея на играчките в Базел.
Снимка: fakti.bg
