човека четат тази публикация в момента
На 24 април 1184 г. пр.н.е. гръцките войски, водени от Одисей, успяват да влязат в Троя, слагащи край на десетгодишната обсада. Тази дата е известна като „традиционната“ дата на падането на града, определена от древни историци, включително Ератостен.
Гърците конструират голям дървен кон, в който се укриват елитни войници. Останалата част от армията симулира отстъпление, а троянците приемат коня в града, вярвайки, че е дар от богинята Атина.
През нощта, гръцките воини излизат от скривалището, отварят вратите на Троя и позволяват на основната армия да влезе, което води до опожаряването на града.
Въпреки че историческите доказателства подсказват за унищожение на Троя около 1200 г. пр.н.е., легендата за Троянския кон остава неясна. Някои изследователи предполагат, че тя може да е метафора за обсадна машина или дори за природно бедствие.
Историята за Троянския кон не е част от Омировата „Илиада“, а е разказана в „Одисея“ и „Енеида“ на Вергилий. Дълго време войната се смяташе за плод на въображението, но през XIX век Хайнрих Шлиман разкрива останките на древния град в съвременна Турция, потвърдили, че конфликтите в региона са вдъхновили легендата.
Според митологията, причината за войната е златната „ябълка на раздора“, подхвърлена от богинята Ерида. Парис избира Афродита, която му обещава любовта на Елена.
Ахил, най-великият войн, проявява лична гордост и отказва да се бие заради конфликти с Агамемнон. Тема на „Илиада“ е неговата ярост, а не самата война.
Древногръцките войски не са били единна сила, а сбор от независими вождове, които често са имали свои собствени цели.
На 24 април се отбелязва легендарната победа на хитростта над силата.
Снимка: fakti.bg
