На 20 април 1941 г. Втора българска армия започва операция по заемане на Беломорска Тракия и части от Източна Егейска Македония. По това време България е съюзник на страните от Тристранния пакт, след присъединяването си на 1 март 1941 г.
Въпреки статута си на съюзник, страната запазва формален невоюващ статус и не участва активно в военните действия срещу Югославия и Гърция, които започват на 6 април 1941 г. На 19 и 20 април, по време на Великден, българските войски навлизат в територии на Вардарска Македония и Западна Тракия, в съответствие с договорености с Германия и Италия.
Великобритания прекратява дипломатическите си отношения с България в началото на март 1941 г., след присъединяването на страната към Оста. Към 20 април България все още поддържа дипломатически връзки със САЩ и СССР. Обявената символична война срещу Великобритания идва едва в края на 1941 г.
По време на операцията българските войски заемат териториите между реките Струма и Марица, с изключение на демилитаризирана зона в близост до турската граница. Операцията се осъществява от състава на Втора армия, включваща 10-а Родопска и 11-а пехотна дивизия, както и гранични и артилерийски части.
Тази операция е разрешена от Хитлер с цел освобождаване на германски дивизии за Източния фронт. В България събитието е разглеждано като част от стремежа към национално обединение, а новозавладените територии са обявени за „Беломорска област“ с административен център Гюмюрджина.
Българската администрация продължава до октомври 1944 г., когато страната губи контрола над региона. През този период, след натиск от Великобритания, България е принудена да напусне териториите. На 28 октомври 1944 г. България подписва примирие със Съюзниците, с което окончателно се отказва от придобитите територии.
Снимка: fakti.bg