На 12 май 1965 г. в 19:10 ч. съветската автоматична междупланетна станция „Луна 5“ удари повърхността на Луната. С това събитие, тя стана вторият съветски обект, достигнал лунната повърхност, след „Луна 2“ през 1959 г. Въпреки това, мисията е определена като провал, тъй като основната ѝ цел е било меко кацане.
На 10 май, след корекция на курса, апаратът започва неочаквано да се върти около основната си ос. Техническа повреда във флотационния жироскоп на системата за управление И-100 е причина за този проблем. Наземният контрол се опитва да поправи ситуацията, но грешна команда води до неактивиране на главния спирачен двигател (КТДУ-5А) при приближаването към Луната.
Без спирачна тяга, апаратът навлиза в атмосферата на Луната с висока скорост и се разбива. Съветските учени предварително предават координатите на чуждестранни обсерватории, което позволява на Абастуманската астрофизична обсерватория в Грузия да заснеме инцидента. Телескопите улавят огромен облак от газ и прах с размери 220 на 80 километра, издигащ се на около 4 км височина и оставащ видим в продължение на 10 минути.
Първоначално СССР обявява, че апаратът е паднал в Морето на облаците (Mare Nubium), но по-късно анализи установяват, че „Луна 5“ се е разбила в Морето на познанието (Mare Cognitum), близо до кратера Лансберг. Мисията е част от серията секретни апарати тип „Е-6“, при които между 1963 и 1965 г. СССР изпраща 11 подобни устройства, всички от които завършват неуспешно. Успехът идва едва през януари 1966 г. с „Луна 9“, която предава първите панорамни снимки от лунната повърхност.
Снимка: fakti.bg