човека четат тази публикация в момента
Библиотеки, театри и читалища получиха инструкции за намаляване на бюджета си през текущата година с до 90% спрямо предходната. Културният сектор страда от дългогодишно недофинансиране, а условията на труд остават неблагоприятни. Според специалисти, заплатите в културата не достигат дори средната за страната.
Кирил Бинев, председател на НФ ‘Култура’, подчертава, че много от културните инициативи зависят от ентусиазма на техните създатели. „Когато доходът е 40 евро на ден, много хора се лишават от основни неща“, добавя той.
Заместник-директорът на Регионалния исторически музей в Благоевград, Михаела Василева, споделя, че служителите с дългогодишен стаж получават около 900 евро, което е недостатъчно. Бинев допълва, че младите специалисти започват с минимални заплати.
Докато заплатите остават ниски, нуждите за поддръжка на институциите също са значителни. Националната библиотека, например, страда от течащ покрив. Свободните артисти често се оказват в несигурна ситуация, а много млади художници напускат сектора.
Михаела Василева отбелязва, че материалната база на музеите е остаряла. Тя посочва, че фондохранилищата в страната не са обновявани от десетилетия, а ремонтът на музея в Благоевград вече година затруднява приходите.
Кирил Бинев акцентира на липсата на прозрачност в разходването на бюджета на Министерството на културата, докато Николай Колев, художник, коментира, че дори с увеличения бюджет, ако средствата не достигат до нуждаещите се, няма смисъл.
Според изследванията на ‘Фабрика за идеи’, над 80% от българите не са посещавали културни събития, което подчертава нарастващата културна пропаст. Независимо от малко увеличение на посещаемостта в киното и концертите, анализите от Министерството на културата показват необходимост от реформа в сектор.
Снимка: fakti.bg
