човека четат тази публикация в момента
През 1878 година, след Освобождението, Иван Вазов е назначен за преводач в Русе, където работи под командването на генерал Акимов. В спомени до приятеля си Иван Шишманов, Вазов описва живота си в града в романа „Нова земя“.
Като щатен преводач, Вазов участва в редица обществени събития и културни дейности. Въпреки бурния живот, който води в Русе, той успява да продължи работата си по стихосбирката „Избавление“ и написва комедията „Михалаки чорбаджи“. На 29 години, той започва да мисли за брак и е запознат с Атина Болярска, интелигентна и образована жена от добрия русенски елит.
Въпреки високите очаквания, отношенията между Вазов и Атина не се развиват благоприятно. Разликата в техните характери става причина за конфликти, а бракът им, сключен по принуда, трае едва 15 месеца. Съба Вазова, майката на Вазов, не одобрява своята снаха и играе важна роля в разтрогването на брака.
След раздялата с Атина, Вазов среща Евгения Марс, вдъхновителка на неговата поезия. Тя става обект на дълбоката му любов, вдъхновявайки го да напише над 70 стихотворения. Започват отношенията им през 1905 година, които продължават до края на живота му. Въпреки разликата в годините, любовта им е силна и дълбока.
Иван Вазов остава в Русе около година, време, през което създава важни литературни произведения и активно участва в културния живот на града. Тази част от живота му остава значима не само за него, но и за българската литература.
Снимка: fakti.bg
