На 3 юни 1924 година във Виена умира известният австрийски писател Франц Кафка след дълга борба с туберкулоза. Той е смятан за един от най-влиятелните немскоезични автори на XX век.
Славата на Кафка е свързана с факта, че не са изпълнени неговите желания да бъдат унищожени незавършените му творби. Роден на 3 юли 1883 година в Прага, в еврейско търговско семейство, той развива литературните си умения, пишейки на немски, въпреки че владее и чешки.
След завършването на гимназията през 1901 година, Кафка учи право в Карловия университет, по настояване на баща си, който не одобрява литературните стремежи на сина си. Деспотичното влияние на баща му оставя дълбоки следи в живота и творчеството на писателя.
През 1908 година, под натиск на семейството, той започва работа в застрахователна компания и остава на тази позиция до 1922 година, когато се пенсионира поради здравословни проблеми. През този период Кафка започва работа върху романа „Америка“, както и създава значителни произведения, сред които разказът „Присъдата“ и новелата „Метаморфозата“.
Творбите му често разглеждат теми на отхвърленост и абсурд, отразявайки страховете на съвременния човек. През университета той завързва приятелства с Макс Брод и Феликс Велч, които остават близки до края на живота му. В началото на 20-те години Кафка развива любовна връзка с Милена Йесенска, която впоследствие става важна част от неговото творчество.
През 1914 година той започва романа „Процесът“, а през 1922 година работи върху „Замък“. Цял живот Кафка е засегнат от различни заболявания и нееднократно изразява съмнения, че няма да достигне 40 години.
Снимка: fakti.bg