човека четат тази публикация в момента
На 28 март 1887 година в Копривщица се ражда Димчо Дебелянов, последното дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева. Загива на фронта на Първата световна война на 2 октомври 1916 година в днешна Гърция. Останките му са върнати в родния му град 15 години по-късно.
След смъртта на баща си през 1896 година, семейството се премества в Пловдив, където Димчо започва образованието си в „Жълтото училище“. Първоначалното си гимназиално обучение завършва в мъжката гимназия „Александър I“, където пише свои първи стихотворения, които по-късно унищожава.
През 1904 година семейството се установява в София, на ул. „Оборище“ 46. През 1906 година в списание „Съвременност“ се публикуват неговите първи творби, сред които „На таз, която в нощи мълчаливи“ и „Когато вишните цъфтяха“, подписани с името Димчо Дебелянов. Тогава той е на 19 години и се възхищава на Пенчо Славейков и Яворов.
Дебелянов е известен български поет, който пише лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни издания. От 1907 година той активно сътрудничи на списания като „Българска сбирка“ и „Съвременник“.
През 1912 година е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк, а в началото на Първата световна война сам се записва на фронта. На 2 октомври 1916 година загива край Демир Хисар. Сред най-известните му творби са „Помниш ли, помниш ли…“ и „Аз искам да те помня все така…“.
Снимка: fakti.bg
