човека четат тази публикация в момента
На 6 май 1651 г. в Рим е отпечатана първата българска печатна книга, наречена „Абагар“. Автор на произведението е Филип Станиславов, който е изиграл важна роля в българската книжовност. Книгата е кръстена на царя от Месопотамия, известен със своята легенда за изцеление чрез божествено слово. Станиславов се стремил да донесе надежда на българския народ чрез текста на своята книга.
„Абагар“ се състои от пет големи листа, на които са поместени молитви, подходящи за обикновените хора. Молитвеникът включва текстове за защита от зли сили, любов и плодородие. Всеки лист е разделен на четири колони, а текстовете са подплатени с икони.
В началото на книгата има изображение на короноването на Дева Мария, последвано от хвалебен текст за кръста. Станиславов е включил имената на много светии и е подбрал 16 откъса с различни заглавия, свързани с божественото.
Интересно е, че до днешни дни са запазени между 15 и 17 копия на „Абагар“, които се съхраняват в библиотеки в България и Ватикана. Книгата завършва с цитат от Станиславов, в който той сравнява събраните молитви с меда, събирано от пчела.
Филип Станиславов, родом от село Ореше, е кандидатствал за епископ в Рим и успява да спечели поста, въпреки негативните отзиви. След времето си в Италия, той се завръща в България и отпечатва „Абагар“ със собствени средства, вероятно в печатница на хърватски католици.
Книгата, предназначена за католическа пропаганда сред българските павликяни, остава единствен паметник на българската книжовност от XVII век. Станиславов е забравен от мнозина, но неговото дело е от значение за българската история и култура.
Снимка: fakti.bg
