човека четат тази публикация в момента
На днешния ден през 1810 г. Лудвиг ван Бетовен завършва известната си багатела в ла минор, известна по-късно като „На Елиза“ (Für Elise). Произведението не е публикувано по време на живота на композитора и става известно едва през 1867 г., когато е открито от изследователя Лудвиг Нол.
Съществува хипотеза, че първоначалното заглавие е било „На Тереза“, посветено на ученичката му Тереза Малфати. Неправилното разчитане на нечетливия почерк на Бетовен води до грешка в името. Багателата, известна и като Багатела № 25 (WoO 59), остава загадка, тъй като оригиналният ръкопис изчезва скоро след откритията на Нол.
Бетовен завършва черновата на 39 години. Тогава той все още има известен слух, но той постепенно се влошава. В този период композиторът е влюбен в Тереза Малфати и дори ѝ предлага брак, но получава отказ.
Произведението остава в неизвестност до 1865 г., когато Нол намира ръкописа в частен дом в Мюнхен, собственост на Бабета Бредъл, наследила го от Тереза. Нол публикува пиесата в своята книга „Нови писма на Бетовен“, където уточнява, че на ръкописа е написано: „На Елиза на 27 април за спомен от Л. в. Бтвн“.
Дали истинската адресатка е Тереза Малфати, германската сопрано Елизабет Рьокел или детето чудо Елиза Баренсфелд, остава предмет на спорове сред историците. Бетовен прави изменения в акомпанимента години след първоначалната чернова, но оригиналната версия остава по-популярна.
Структурата на пиесата следва формата на рондо (A-B-A-C-A), а основната тема е лесна за свирене, което допринася за нейното разпространение сред начинаещите пианисти.
Снимка: fakti.bg
