човека четат тази публикация в момента
През лятото на 1866 г. английският юрист Робърт Джаспър Мор получава информация за жестокото потушаване на българското въстание от турските власти. Решава да посети България, за да се запознае на място с трагедията. След разговори с оцелели, той документално описва събитията в книгата си „Под Балкана“.
На 5 май 1866 г. Батак е атакуван от над 3000 башибозуци, водени от Ахмед ага. Въпреки опитите на жители да преговарят, те биват нападнати. След неуспешни преговори, башибозуците започват да стрелят и опожаряват къщите. Някои от жителите успяват да избягат, но мнозина остават.
Ахмед ага нарежда на първенците на селото да се предадат и заплашва с насилие. Много от тях, вярвайки на обещанията му, предават оръжието си, но след това биват жестоко убити. Ангел Трендафилов, един от лидерите, е измъчван и убит пред очите на съселяните си.
Турците нахлуват в селото, убивайки безразборно мъже, жени и деца. Църквата и училището стават сцена на зверства, а много от хората търсят убежище там. Въпреки усилията им, погромът продължава три дни, завършвайки с хиляди убити и опожарени къщи.
Според свидетелства, броят на жертвите достига до 5000, а последствията от насилието оставят дълбоки рани в българското общество. Трагедията в Батак е част от по-широкия контекст на българската история, белязана от геноцид и насилие.
Днес, 160 години по-късно, паметта за Батак остава жива, но въпросите за признание и справедливост продължават да стоят на дневен ред.
Снимка: fakti.bg
