Пазарът на ваканционни имоти, представян като сигурна инвестиция, често крие неприятни изненади, особено що се отнася до таймшер имотите. Проблемът с продажбата на подобни имоти е значителен, тъй като вторичният пазар е пренаситен, а търсенето е минимално.
Според специалисти, стойността на таймшер имотите е в много случаи символична или дори нулева, докато задълженията, свързани с тях, остават реални. Таймшерът не представлява класическа недвижима собственост, а право на ползване, което идва с постоянни разходи.
Собствениците на таймшер имоти обикновено са задължени да плащат годишни такси за поддръжка и допълнителни суми за ремонти. Договорите за таймшер често са дългосрочни, което означава, че задълженията могат да преминат към наследниците.
Така наследниците вместо актив, получават финансово бреме. В някои държави съществува възможност за отказ от наследство чрез процедура, известна като „disclaimer of interest“. За да бъде валиден, отказът трябва да бъде направен в писмена форма в определен срок и при условие, че наследникът не е ползвал имота.
Неспазването на тези условия може да доведе до запазване на задълженията. Възрастните собственици често виждат таймшер имотите като ценен актив, но за следващото поколение те могат да се окажат нежелано бреме.
Дори и при отказ от наследство, задълженията не винаги изчезват. Таймшерите продължават да се предлагат, но често се оказват неликвидни активи, които трудно се продават. В заключение, не всяка възможност за „сигурна ваканционна инвестиция“ е действително изгодна.
Снимка: fakti.bg