Ормузкият проток се е утвърдил като критична точка в глобалната енергийна инфраструктура, последиците от което се усещат не само в логистиката, но и в икономиката на страните по света. Броят на преминаващите танкери е спаднал от 150 на едва 12-24 на ден, а цените на петрола и газа продължават да нарастват. Иран провежда асиметрична война, атакувайки инфраструктура и участвайки в „танкерна война“, използвайки нови технологии като дронове и кибератаки. Според анализи, само около 25% от петролните потоци могат да бъдат пренасочени, което води до загуба на 16 милиона барела на ден.
Нарастващите цени на петрола и газа ще предизвикат рецесия, ако конфликтът се задълбочи, а прогнозите сочат, че цените на петрола могат да достигнат 150-200 USD за барел. Ситуацията с втечнения природен газ е още по-тревожна, след като основни производствени съоръжения в Катар са повредени, а износът от ОАЕ е почти спрян. Цените на транспортирането на LNG са се увеличили с 600%, което допълнително усложнява ситуацията.
САЩ и Канада, като водещи производители на петрол и газ, извлекат полза от кризата, но цените за потребителите в тези страни нарастват. Китай, с най-големите стратегически резерви, може да се окаже в по-добра позиция, предлагайки алтернативи на енергийните ресурси.
Значителни губещи са Европейският съюз, Африка и Югоизточна Азия, които страдат от недостиг и рязко повишаване на цените. Ако кризата продължи, светът може да се изправи пред сериозни икономически предизвикателства и структурен дефицит на енергийни ресурси. Бъдещето остава неясно, но е вероятно търсенето на алтернативни енергийни решения да нарасне, което ще доведе до нови инвестиции в енергийна сигурност и инфраструктура.
Снимка: fakti.bg