Хенрик фон Шайл – един от авторите на законодателството за изкуствения интелект в Европа, подчерта, че Казахстан е постигнал много в икономическото развитие и взаимодействието между държавата и обществото през последните няколко години.
"Мисля, че изкуственият интелект ще промени значително Казахстан през следващите 10 години. Добре е, че вече започнахте да обръщате толкова много внимание на изкуствения интелект. Аз самият съм изучавал различни закони за изкуствения интелект по света и бях много впечатлен от вашата работа. Вие сте използвали най-доброто от опита на Европейския съюз, провели сте оценка на риска, обмислили сте как да осигурите прозрачност и откритост на пазарите и как да осигурите защита на правата на човека", изрази мнението си експертът.
По време на изслушването участваха изпълняващият длъжността министър на изкуствения интелект и цифровото развитие Жаслан Мадиев, министърът на науката и висшето образование Саясат Нурбек, депутатът от Мажилиса Екатерина Смышляева, представители на ИТ компании и експерти.
В кулоарите на парламентарните изслушвания се проведе изложба на проекти в областта на изкуствения интелект, цифровите технологии и иновациите. Държавни агенции и ИТ компании представиха над 20 разработки в различни области – от обществени услуги и правоприлагане до медицина, образование, логистика и строителство.
„Днес имаме солидна основа за нов етап от дигиталното развитие – използването на изкуствен интелект. И този въпрос не може да бъде решен без силна регулаторна рамка. Според аналитично проучване на Станфордския университет, Казахстан в момента е сред 15-те най-добри държави, адаптиращи законодателството си към разработването и внедряването на изкуствен интелект. Следователно, рано или късно, трябваше да определим нашите регулаторни подходи“, отбеляза депутатът от казахстанския Мажилис Екатерина Смъшляев.
Според нея, това е необходимо за обществената безопасност, предвид темповете на технологично развитие. Инвестиционният климат също е важен, тъй като инвеститорите трябва да познават регулаторния модел, използван в страната за стартиране на проекти, стартиращи компании и инвестиране.
Друг важен въпрос, според депутата, е създаването на национална платформа за изкуствен интелект. Това е среда за разработване и създаване на решения, които ще бъдат внедрени в публичната администрация. Депутатът припомни, че работната група по законопроекта работи повече от шест месеца и е отворена. Всеки можеше да участва в дискусията. „Ние сме законодателен орган и нашата задача е да поддържаме баланс между развитие и сигурност“, каза тя.
Смъшляева подчерта, че законът отчита стандартите за защита на потребителите. Сред належащите рискове, свързани с изкуствения интелект, тя посочи въпроси, свързани с основните човешки права: правото на неприкосновеност на личния живот, възможността за преглед на автоматизирани решения с човешка намеса и други.
Особено внимание се обръща на използването на лични данни и биометрия. Депутатът отбеляза, че високорисковите и силно автономни системи пораждат опасения. Правилата за такива технологии ще бъдат установени с отделни закони.
„Хората трябва да знаят кога консумират синтетично съдържание и кога то е оригинално. Трябваше също да защитим тези права“, подчерта Смъшляева.
Приетият закон за изкуствения интелект се отнася за всички участници в процеса, от разработчиците до потребителите. Документът установява цялостен регулаторен модел, който обхваща всички аспекти на внедряването на изкуствения интелект.
„Вярвам, че след 5 години изкуственият интелект определено ще стане част от живота ни, точно както някога са го правили интернет и нашите джаджи“, добави депутатът.
Новината е публикувана на база споразумение за обмен на информация между Fakti.bg и Kazinform
Източник – fakti.bg