човека четат тази публикация в момента
По време на социализма България се утвърдва като важен производител на вино в рамките на Съюза за икономическа взаимопомощ. Вместо традиционните сортове като мавруд и широка мелнишка лоза, се засаждат международно признати разновидности – каберне, мерло и шардоне. Държавна агенция „Архиви“ припомня значимостта на този период.
През 60-те години на XX век, сортът ркацители, произхождащ от Грузия, завладява около 40% от лозята за бяло вино. Новите лозя са разположени с високи стъбла и широки редове, което улеснява механизирания процес на засаждане и прибиране на реколтата.
Внесените от Франция и СССР гроздокомбайни революционизират винопроизводството. Строят се огромни винарски заводи, които могат да обработват до 50 хил. тона грозде.
Българските винопроизводители откриват нови пазари, особено в Съветския съюз и страните от Източния блок. Виното, известно с името „Меча кръв“, става символ на социалистическия маркетинг и оставя следа в съзнанието на потребителите.
През 1978 г. страната произвежда 212 милиона бутилки вино, заемайки четвърто място в света по производство и второ по износ след Франция.
Висококачествената българска продукция достига до Западна Европа и Япония през 80-те години, ставайки популярна сред младежта на ниски цени.
Въпреки успеха, винопроизводството започва да страда след въвеждането на мерките срещу алкохолизма в СССР, намалявайки износа за съветския пазар от 300 на 50 милиона бутилки.
Снимка: fakti.bg
