човека четат тази публикация в момента
На 19 май 1934 година, България става сцена на преврат, осъществен от Военния съюз и политическия кръг „Звено“. Това събитие е резултат на сложна политическа обстановка и икономическа криза, наследство от 1929 година. Страната страда от международна изолация и нестабилност, следствие на подписания Балкански пакт на 9 февруари 1934 г., насочен срещу България.
Управляващата коалиция между Демократическата партия и други политически групи е разпокъсана, а извън парламента съществуват около 40 други партии, което води до разложение на политическия живот. Сред основните играчи на сцената са Военният съюз, създаден след Първата световна война, и „Звено“, което се стреми към авторитарно управление.
Кризата в управляващото мнозинство и назначаването на ген. Атанас Ватев за военен министър от цар Борис III предизвикват подготовката за преврат. На 15 май министър-председателят Мушанов подава оставка, а на 19 май, в 2:40 часа сутринта, Военният съюз предприема действия. Паролата „Сабя“ стартира операцията, която протича без съпротива.
След преврата, цар Борис III се среща с Кимон Георгиев и Пенчо Златев, но желае всичко да се случи по конституционен начин. Новото правителство, ръководено от Георгиев, обявява манифест, в който посочва разложението на партиите като причина за действията си. На 14 юни е издаден закон за забрана на политическите организации и ограничения на демократичните права.
Със съкращения и реформи в администрацията, новата власт успява да постигне икономии и да укрепи финансовото положение. През лятото на 1934 г. следват масови арести на опозиционни дейци. Въпреки това, влиянието на военните в политиката нараства, което предизвиква недоволство у царя. В крайна сметка, на 21 април 1935 г., Борис III успява да установи авторитарен режим с нов кабинет, укрепвайки личната си власт.
Снимка: fakti.bg
