На 11 март 1913 г. Втора българска армия стартира Одринската операция, насочена към източния сектор на крепостта Одрин. Тази атака е решаваща и води до падането на един от най-здравите фортове в Югоизточна Европа.
Одринската крепост, защитавана от 60 хиляди войници и 524 оръдия, е считана за непревземаема. Строена по европейски стандарти, тя е смятана за устойчива на щурм, а мнозина военни експерти предричат, че тя може да бъде превзета единствено след дълга обсада от елитни армии.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия, българската армия мечтае да освободи територии, отнети след Берлинския конгрес през 1878 г. Водена от претекста за нарушаване на правата на българите в Турция, страната сключва съюз с балканските християнски държави и започва Балканската война.
Първите сражения през есента на 1912 г. завършват с успех, а на 12 и 13 март 1913 г. българските войски, под командването на ген. Георги Вазов, атакуват позиции на фортовете Айджиолу и Айвазбаба. Въпреки вражеския огън, българските сили напредват с решителност.
След успешни операции, българските войски овладяват ключови позиции, а турските защитници са принудени да се предадат. Комендантът на крепостта, Шукри паша, е пленен и признае храбростта на българската армия. Съществуващите укрепления бързо падат, а флагът на България се вее над джамията „Султан Селим“.
Тази решителна победа в Одрин слага край на Балканската война и променя хода на историята в региона.
Снимка: fakti.bg