човека четат тази публикация в момента
На 13 март 1913 г., в разгара на Балканската война, българските войски постигат значима победа с превземането на Одрин. Тази крепост, считана за една от най-силните в Югоизточна Европа, играе стратегическа роля на пътя към Цариград.
След Руско-турската война (1877-1878 г.), Османската империя изгубва важни отбранителни линии. За да защити столицата, тя укрепва Одрин, който, разположен на сливането на реките Марица, Тунджа и Арда, затваря пътищата от запад и север.
Българската армия започва обсадата на Одрин в началото на октомври 1912 г., която продължава пет месеца. На 11 март 1913 г. стартира артилерийски обстрел, продължил над 10 часа. На следващия ден, 12 март, започва настъплението на пехотата, последвано от общ щурм.
През нощта на 13 март българските войски превземат укрепленията Айджиолу, Айвазбаба и Кестенлик. В 2 часа след полунощ командирът на крепостта, Шукри паша, капитулира, предавайки сабята си на ген. Никола Иванов. Българският флаг се развява над джамията Султан Селим.
След победата, Н.В. Цар Фердинанд влиза в Одрин, а българската армия преминава триумфално през града. Статистиката от битката включва над 11 хил. убити турски войници и почти 52 хил. пленени. Българските загуби възлизат на 1316 убити, 451 безследно изчезнали и над 6 хил. ранени.
Победата при Одрин е решаваща в конфликта, принуждавайки Османската империя да започне мирни преговори. На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. приключва Балканската война с Лондонския мирен договор.
Снимка: fakti.bg
