човека четат тази публикация в момента
На четвърти май 1903 година Гоце Делчев загива в сражение с турски войски в село Баница, разположено в днешна гръцка Македония. На мястото на трагедията днес стоят само руини от камбанария и останки от църковен олтар.
Гоце Делчев е погребан в общ гроб с другарите си от четата. Поради страха от оскверняване, Михаил Чаков и Таската Серски тайно изваждат част от неговите останки и ги скриват под престола на местната църква.
Елисавета Белобрадова напомня за тези събития в пост в социалните мрежи. По време на Първата световна война, при пренасянето на тленните останки от Сяр към Ксанти, клисарят Никола Мутафчиев поставя костите в голяма войнишка торба. Влакът, в който пътува, е пълен с български войници. Двама от тях, заподозрели, че торбата съдържа ценности, я отварят и в ужас изхвърлят костите през прозореца.
След сигнал от Мутафчиев, полковник Семерджиев спира влака. Виновниците признават и местоположението на изхвърлените останки е открито. Те са спасени и пренесени в Ксанти, а по-късно в Пловдив и Македонския дом в София.
След 9 септември 1944 г., под натиска на СССР и Югославия, комунистическото правителство предава костите на Гоце Делчев на новосъздадената Народна република Македония, където те остават до днес.
Част от костите му остават в Баница, където през 1943 г. е възстановен гробът му и е отслужена панахида. Паметникът, поставен на това място, е взривен през 1946 г. Въпреки това, местните предания твърдят, че „половината от Гоце“ все още остава там.
123 години след смъртта на Гоце Делчев, остава открит въпросът за неговия окончателен покой.
Снимка: fakti.bg
