човека четат тази публикация в момента
На 10 март 1943 г. започва депортирането на 7144 евреи от Вардарска Македония. Два дни по-късно, на 12 март, 161 евреи от Пиротско са изпратени през Лом за Виена. Депортацията на евреи от София стартира на 13 март.
Процесът на дискриминация на българските евреи е започнал с приемането на Закона за защита на нацията на 24 декември 1940 г., който ги лишава от граждански права и забранява участието им в икономическия живот. След подписването на тристранния пакт на 1 март 1941 г., натискът от Хитлерова Германия нараства. През 1942 г. евреи, годни за работа, са принуждавани да участват в трудови групи.
На 22 февруари 1943 г. е постигнато споразумение между Гестапо и българските власти за депортиране на 20 хиляди евреи в концентрационни лагери. Нарастващите нападения срещу еврейски домове от пронацистки групи допълнително задълбочават кризата.
Въпреки законодателството, общественици и представители на Българската православна църква, включително митрополитите Стефан и Кирил, се обявяват против действията срещу евреите. Цар Борис III и правителството на проф. Б. Филов не изпълняват споразумението с Берлин, като решават да депортират евреи само от новоприсъединените територии.
През март 1943 г. 11 836 евреи са отведени до дунавските пристанища, с намерение да бъдат изпратени в лагери. Предложен е нов план за депортиране на 8560 евреи, но силната обществена реакция спира реализацията му. На 17 март Димитър Пешев, заместник-председател на Народното събрание, изпраща писмо с протест, подкрепено от 42 депутати.
В резултат на обществената намеса, българските евреи са спасени. През 2002 г. е прието решение за отбелязване на Международния ден в памет на Холокоста. В България той се отбелязва от 10 март 2003 г., в памет на събитията през 1943 г., когато пловдивският митрополит Кирил и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането на стотици евреи.
Снимка: fakti.bg
