Военните действия в Близкия изток генерират значителна несигурност относно международните цени на енергийните ресурси, което увеличава рисковете за инфлацията в България и еврозоната. Българската народна банка (БНБ) прогнозира, че влиянието ще се прояви най-вече в краткосрочен план, чрез покачване на цените на енергията.
БНБ се ангажира да участва активно в определянето на паричната политика на Евросистемата, както и да оценява потенциалните последици за инфлацията в страната. В рамките на това, централната банка участва в заседанията на Управителния съвет на Европейската централна банка, където на последната среща през март 2026 г. основните лихвени проценти останаха непроменени. БНБ поддържа цел за стабилизиране на инфлацията около 2% в средносрочен план.
Очакванията на БНБ за инфлацията в България предвиждат, че тя ще стигне 3.7% през 2026 г., последвана от спад до 3.2% през 2027 и 2028 г. Това забавяне се дължи на ефекта от високата база на енергийните цени и предстоящото въвеждане на новата европейска схема за търговия с емисии.
БНБ е формулирала и два неблагоприятни сценария, които предвиждат по-висока инфлация при умерено и силно негативни условия. При умерено негативен сценарий, инфлацията ще бъде с 0.7 процентни пункта по-висока през 2026 г., а при силно неблагоприятен сценарий – с 1.2 пункта. Тези сценарии служат за илюстрация на възможните механизми, чрез които външни ценови шокове могат да повлияят на българската икономика.
Снимка: fakti.bg