На 17 април 1879 година Александър Батенберг е избран за княз на България. Той е племенник на руската императрица и доброволец в Руско-турската война. Роден на 5 април 1857 г. във Верона, Италия, той е син на австрийския генерал Александър фон Хесен Дармщат и полската графиня Юлия фон Хауке. Получава военно образование в Дрезден, което му помага да ръководи отбраната на България по време на Съединението.
На 26 юни 1879 г. в Търново Батенберг полага клетва пред Великото народно събрание. Изборът му е потвърден от Великите сили, а султанът го утвърдил с ферман. Младият княз обаче е недоволен от Търновската конституция, която ограничава правомощията му. На 5 юни 1879 г. назначава първото правителство, съставено изцяло от консерватори, но на парламентарните избори печелят либералите.
След като разпуска народното събрание, Батенберг назначава ново консервативно правителство. Конфликтите с либералите продължават и на 24 март 1880 г. той назначава първото либерално правителство начело с Драган Цанков. Напрежението нараства, особено след като Петко Каравелов става министър-председател.
На 27 април 1881 г. Батенберг извършва държавен преврат, като уволнява правителството и обявява нови искания за разширени правомощия. Пълномощията му са гласувани на 1 юли 1881 г., но страната бързо изпада в нова криза. Следва възстановяване на Търновската конституция на 6 септември 1883 г.
Съединението на 6 септември 1885 г. е провъзгласено в негово име, а Батенберг става главнокомандващ в Сръбско-българската война, която завършва с победа. Политическата система в страната претърпява промени, а Либералната партия се разцепва. През 1886 г. конституционните промени са формално отменени от Четвъртото народно събрание.
Снимка: fakti.bg