човека четат тази публикация в момента
На 19 февруари 1878 г. в Сан Стефано е подписан предварителен договор между Русия и Турция. Според чл. 6 от споразумението, България ще бъде оформена като автономно княжество с християнско правителство и народна милиция. Чл. 7 уточнява, че управлението на новото княжество ще бъде поверено на руски императорски комисар за срок от две години.
Княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков е избран за императорски комисар. Той е опитен военен, участвал в кампании между 1848 и 1856 г., и по време на Руско-турската война е назначен за командир на 13-и армейски корпус в България. На 16 април 1878 г. получава званието генерал от кавалерията и официално е назначен за комисар.
На 8 май 1878 г. Дондуков-Корсаков поема длъжността си. В инструкцията, получена от него, се подчертава важността на подготовката на българския народ за самостоятелен политически живот. Неговата роля е да продължи административната система, започната от предшественика му княз Черкаски.
Дондуков-Корсаков създава Съвет на управлението, който включва ключови фигури от военния и граждански сектор. Седалището на управлението е установено в Пловдив.
След решенията на Берлинския конгрес от 1 юли 1878 г. задачите на Съвета се променят, а територията на България е значително намалена. Временното руско управление е съкратено до девет месеца, а седалището му преминава в София. Дондуков-Корсаков получава правото да ръководи окончателното изграждане на българската администрация.
Снимка: fakti.bg
