човека четат тази публикация в момента
На 29 май 1876 г. австро-унгарският параход „Радецки“ поема по р. Дунав, натоварен с пътници и стоки. Около 12:30 часа на палубата се появяват Христо Ботев, Димитър Икономов и Никола Войновски, облечени в униформи и въоръжени. С три свиркания от кораба, Ботев организира бунт, превръщайки се в главен войвода на четата.
След сигнализацията, четниците бързо сменят облеклото си и изваждат оръжията. Пътниците са затворени в различни салони, а контролът над кораба е изцяло в ръцете на бунтовниците. Капитанът Дагоберт Енглендер е принуден да изпълни исканията на българските въстаници.
На 16 и 17 май, Ботев и 200 негови съратници се качват на „Радецки“ от румънски пристанища. След като кораба спира край Козлодуй, четниците слизат и целуват българската земя. Планират бунт, но без подкрепа, Ботев е избран за главен войвода.
На 18 май четата води сражение на Милин камък, а на 20 май след ожесточени боеве, Ботев загива. Капитан Енглендер докладва за събитията след нападението, заявявайки, че никой не е заподозрял нищо в натоварените сандъци.
След инцидента, Енглендер отказва да превози турски войници и печели симпатиите на бунтовниците. По-късно той предава спомени на Захари Стоянов и изпраща реликви в България. През 60-те години на XX век започва инициатива за възстановяване на „Радецки“, която завършва с откритие на реплика през 1966 г. Параходът, обявен за музей, днес е част от националното културно наследство.
Снимка: fakti.bg
