човека четат тази публикация в момента
На 23 април 1876 г. населението на Перущица предприема смело въстание, което се оказва решаваща точка в историята на града. Въстаниците устояват на многобройните атаки на турския башибозук, наброяващ 5500 души, и на редовната войска, която пристига на 29 април с артилерия, водена от Решид паша.
Съпротивата продължава седем дни, но след разрушаването на покрива на църквата „Св. Архангели Гавраил и Михаил“, в която се укриват около 600 души, въстаниците са принудени да се предадат. По време на нападението загиват 347 души, включително отец Тилев и д-р Васил Соколски.
Перущица, с население от над 2000 души, е подложена на зверства. Според френския журналист Иван дьо Вестин, след клането остават едва 150 старци и деца. Костите на загиналите са събрани и погребани в черквата, за да се помни трагедията.
Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ описва катастрофалната ситуация, в която хората, затворени в черквата, не могат да се защитят. Страхът и отчаянието на перущенци достигат до небето, а ужасът от нападенията е неописуем.
По време на обсадата, мъже и жени вземат трагични решения, за да избегнат попадането в ръцете на башибозуците. Младите майки молят за смърт, за да защитят децата си от ужасите на робството. Обстоятелствата в Перущица са отражение на клането, което засяга много български села в региона.
Според различни източници, броят на убитите българи е многократно по-висок от официално обявените 15 000, достигайки до 100 000. Спомените за страданията остават живи, преследвайки свидетелите на тези събития.
Снимка: fakti.bg
