човека четат тази публикация в момента
На 16 май 1915 г., в контекста на Първата световна война, Антантата изпраща нота до България с предложение за нападение на Турция и завземане на Източна Тракия до Мидия-Енос. В замяна, след края на конфликта, България трябваше да получи „безспорната зона“ във Вардарска Македония и подкрепа за Кавала и Южна Добруджа.
Според тайното приложение на Българо-сръбския договор от 29 февруари 1912 г., безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – село Гъбовци. По време на Балканската война 1912-1913 г. сръбската армия завладява значителна част от тази зона. Въпреки предварителните споразумения, след войната Сърбия отказва да върне тези територии на България, което довежда до влошаване на отношенията между двете държави и ускорява избухването на Междусъюзническата война.
В началото на Първата световна война България все още не е възстановена след поражението в Междусъюзническата война. Цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов обявяват неутралитет спрямо Антантата и Тройния съюз, но с времето се забелязва склонност към последния.
През пролетта и лятото на 1915 г. и двете военни групировки активно се опитват да спечелят България за свой съюзник. В обществото обаче мненията са разделени: земеделците и социалистите се противопоставят на участието в конфликта, докато част от либералите и народняците искат присъединяване към Съглашението. Някои, включително радослависти, желаят съюз с Австро-Унгария и Германия.
Възползвайки се от правомощията на Търновската конституция, цар Фердинанд I провежда тайна дипломация с Виена и Берлин, отклонявайки предложенията на Антантата. На 24 август 1915 г. България подписва договор с Германия и Австро-Унгария, с който поема задължението да се включи в конфликта, в замяна на територии, отнети след Междусъюзническата война. Същия ден е подписана и спогодба с Турция за корекция на границата между двете държави.
Снимка: fakti.bg
