човека четат тази публикация в момента
С увеличаването на цените на бензина и дизела, все повече шофьори у нас се насочват към пропан-бутан (LPG) като алтернатива. Въпреки това, с напредъка на технологиите в автомобилостроенето, преходът към газово гориво не е толкова лесен. Старите атмосферни двигатели лесно приемат газта, но новите модели изискват внимателно настройване.
Двигателите с многоточково впръскване (MPI) демонстрират най-добри резултати при работа с LPG. Те подават горивото в смукателния колектор, което позволява оптимална работа на газовата система. Примери за успешни агрегати са 1.6-литровите двигатели на Volkswagen и 1.4- и 1.6-литровите на Hyundai и Kia от последното десетилетие. Тези моторни технологии приемат газта почти безпроблемно, стига да се използват качествени дюзи.
Проблемите обаче започват с двигателите с директно впръскване, известни като FSI, GDI, SkyActiv или DIG-T. Тези агрегати имат инжектори, разположени в горивната камера, и преминаването изцяло на газ може да ги повреди бързо. Необходими са скъпи системи, които да поддържат малко количество бензин, за да се запазят дюзите.
Mazda и техните SkyActiv двигатели са особени, тъй като работят с висока степен на сгъстяване. Тук е наложително да се използва система за лубрикация на клапаните, за да се предотвратят скъпи ремонти. Подобна е ситуацията и с Honda (VTEC), където реглажът на клапаните е необходим по-често при работа на алтернативно гориво.
Най-малко подходящи за газово гориво са малките турбо двигатели с три цилиндъра. Тези агрегати са проектирани с високи технологии и работата им на газ може да доведе до сериозни повреди. При тях е по-добре да се използва фабричната икономия, вместо да се рискува с инсталации, които могат да увеличат разходите за обслужване.
Снимка: fakti.bg
