човека четат тази публикация в момента
На 1 юни 1944 г. Иван Багрянов заема поста министър-председател на България, след оставката на Добри Божилов. Причината за смяната на кабинета е влошаващата се военно-политическа ситуация в Германия и нейните съюзници по време на Втората световна война.
Назначаването на Багрянов е стратегически ход на регентството с цел започване на преговори за мир със Съединените щати и Великобритания, както и дистанциране от Третия райх. Новото правителство обявява политика на „външен неутралитет“ и предприема амнистия на политически затворници, но не успява да предотврати навлизането на съветските войски в България през септември.
Съдбата на кабинета и на Багрянов е трагична, след като в края на 1944 г. България преживява радикална политическа промяна. Багрянов е осъден на смърт, а повечето от министрите му споделят същата участ. Официалното оттегляне на кабинета става на 2 септември 1944 г., за да отстъпи място на правителството на Константин Муравиев.
След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Багрянов и членовете на кабинета му са арестувани от новата власт. Те са обвинени в „двулична политика“ и въвличане на страната в национална катастрофа. На 1 февруари 1945 г. съдът постановява окончателни смъртни присъди.
Иван Багрянов е разстрелян в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., заедно с тримата бивши регенти и 22-ма министри. Присъдите на Първи върховен състав са отменени през август 1996 г. от Върховния съд на България.
Личната история на Багрянов и княгиня Евдокия остава в съзнанието на обществото, като пример за невъзможна любов, прекъсната от строгите династични правила и забраните на цар Фердинанд I.
Снимка: fakti.bg
