човека четат тази публикация в момента
На 31 май 1902 г. в Санкт Петербург е подписана тайна военна конвенция между Княжество България и Русия. Споразумението е резултат от преговори между военния министър на България, генерал Стефан Паприков, и руския военен министър, генерал Алексей Куропаткин.
Договорът е насочен към защитата на България срещу потенциална агресия от Австро-Унгария и Румъния. Русия поема ангажимент да пази целостта и независимостта на българската държава, докато България задължава армията си да бъде под руско командване в случай на конфликт.
Въпреки това, Русия не се ангажира да подкрепи България в случай на война с Османската империя за териториите на Македония и Одринско. Конвенцията уточнява, че няма агресивни намерения и служи основно за противодействие на съюза между Австро-Унгария и Румъния.
Според споразумението, при конфликт с Румъния българските войски трябвало да действат в сътрудничество с руските сили. В случай на война, българските въоръжени сили преминават под оперативното ръководство на руския главнокомандващ, но българският монарх запазва правото да ръководи армията.
Договорът влиза в сила незабавно след подписването и е определен като „държавна тайна от особена важност“. Въпреки силните ангажименти, конвенцията не успява да защити българските национални интереси по време на последвалите конфликти, а Русия, заета с вътрешни проблеми, не активира споразумението по време на Балканските войни.
Снимка: fakti.bg
