На 31 май 1894 г. завършва мандатът на Стефан Стамболов като министър-председател на България. Вместо него, княз Фердинанд I назначава Константин Стоилов за нов премиер.
Стефан Стамболов е ключова фигура в българската история, известен с активното си участие в Старозагорското и Априлското въстание. След Освобождението, той става един от основателите на Либералната партия и заема висши постове, включително председател на Народното събрание и министър-председател.
Неговият мандат е белязан от усилия за стабилизиране на страната след политическите кризи, включително контрапреврата от 1886 г. Стамболов провежда националистическа политика, която спомага за откъсването на България от зависимостта от Русия.
Падането му от власт е неочаквано за обществото, тъй като той многократно е подавал оставка, но все пак е оставал на поста. Преди отстраняването му, княз Фердинанд I получава подкрепа за тази стъпка от чуждестранни дипломати.
Стамболов е запомнен като реформатор, който инициира икономическа модернизация, насърчава протекционизма и привлича чужди инвестиции. Под негово ръководство се изграждат важни инфраструктурни проекти, включително пристанищата във Варна и Бургас.
След конфликти с Русия и княз Фердинанд, Стамболов е убит на 6 юли 1895 г., оставяйки след себе си смесени чувства сред съвременниците си.
Снимка: fakti.bg