Нови изследвания в астрофизиката предизвикаха сериозни съмнения относно досегашните представи за планетите в нашата галактика. Според публикации на платформата arXiv и в The Astrophysical Journal, повечето планети в Млечния път не притежават традиционно ядро.
Тази иновационна хипотеза променя разбирането за вътрешната структура на под-Нептуните, които са между Земята и Нептун. Досега се смяташе, че скалистите планети имат ясно разделено ядро, мантия и кора. Новите изчисления обаче показват, че при температури над 3700°C водородът и разтопените минерали не се разделят, а образуват хомогенна смес.
Ключов фактор за този процес е съотношението на водорода в масата на планетата. Ако този процент е под 1, водородът остава в твърдото ядро, но когато надвиши, структурата на планетата се променя драстично. Вместо ясно очертани слоеве, се образува единна, течна среда.
Тази нова перспектива обяснява и редица аномалии, наблюдавани от космическите телескопи Kepler и James Webb. Например, феноменът „радиална празнина“ показва, че има много супер-Земли и под-Нептуни, но почти липсват планети със средни размери.
Според изследванията, младите под-Нептуни задържат значителни количества водород, които постепенно изпаряват в атмосферата, докато остаряват. Това води до необичайно големи размери на планетите за техния възрастов клас.
Въпреки смелите изводи, тестването им остава предизвикателство. Съвременната наука все още не е способна да пресъздаде условията в недрата на тези планети в лабораторни условия. Но ако новата теория бъде потвърдена, представата ни за планетарната структура в галактиката може да се промени драстично.
Снимка: fakti.bg