На 26 май 1876 г. революционерът Панайот Волов, известен с псевдонима Петър Ванков, се удавя в река Янтра по време на опит да премине водите й. Това се случва на път за Румъния след неуспеха на Априлското въстание.
Роден в Шумен около 1850-1851 г., Волов е активен участник в националното революционно движение. Завършва Шуменското класно училище и продължава образованието си в Букурещ и Одеса с помощта на богат роднина.
След принудително завръщане в родния си град поради здравословни проблеми, Волов става главен учител и директор на училище, активно се включва в читалищната дейност и оглавява местния революционен комитет. През 1874 г. участва в събрание на Българския революционен централен комитет в Букурещ.
Задържан в началото на 1875 г. за участие в конфликт с инженери, той е освободен и заминава за Румъния. Участва в подготовката на Старозагорското въстание и по-късно става основен организатор на Гюргевския революционен комитет.
След неуспеха на въстанието, Волов е апостол на Четвърти Пловдивски революционен окръг и заедно с Георги Бенковски организира множество революционни комитети. При избухването на въстанието, той е в Панагюрище и мобилизира населението.
След разгрома на въстанието, Волов, Георги Икономов и Стоян Ангелов се опитват да преминат Балкана, но са предадени от местни българи. При сблъсък с турски стражи Волов е ранен и загива при опит да преплува Янтра.
На мястото, където загива, е издигнат паметник в памет на апостолите.
Снимка: fakti.bg